Методите на възпитание, практикувани от китайските майки, на много чужденци изглеждат прекомерно строги и дори жестоки. Зад подобен подход обаче не стои студенина, а цяла философия, формирана през вековете.
В страна с над милиард жители бъдещето на детето започва да се гради почти от раждането. А състезанието не започва в училище, а практически в пелените.
Как живеят децата в такава система? И защо тази на пръв поглед безмилостна дисциплина води до резултати, които светът не може да игнорира?
Дълго време в Китай е важало строгото правило „едно семейство, едно дете“. Данъците и санкциите за второ дете били толкова високи, че дори семейства със солидни доходи трудно са можели да си ги позволят.
Днес законът е облекчен и позволява две деца, но манталитетът, формиран в продължение на десетилетия, не е изчезнал.
Десетилетията практика, но и много по-старата традиция, диктуват всички ресурси да се инвестират в малък брой наследници. Още от най-ранните дни детето се възприема като централен семеен проект. Неговият успех трябва да оправдае жертвата на родители, баби и дядовци. В китайското семейство провалът на едно дете често се възприема като провал на целия дом.
От ранна възраст детето се насочва към отговорност и трудолюбие. Не се насърчава идеята „просто да бъдеш щастлив“, а да бъдеш успешен, полезен и дисциплиниран.
Ранно детство без много удоволствия
Китайските родители несъмнено обичат децата си и са готови да им дадат повече, отколкото имат. Те често ще се лишат от основни неща, за да осигурят на наследника си образование, допълнителни уроци или качествено училище. Тази любов обаче е практична и ориентирана към резултатите.
Рядко ще чуете тръшкане и непрестанно угаждане. Още от шестия месец някои деца свикват с гърнето. До 3-годишна възраст се предполага, че детето се храни, облича и използва тоалетната самостоятелно. В противен случай държавните детски градини няма да го приемат. Частните институции и детегледачките са лукс за повечето семейства.
Китайските деца нямат безгрижното детство като на връстниците си в Европа. Безцелната игра и продължителното безделие не се насърчават. Вместо това, организираното учене започва от година и половина. Детето се запознава с буквите, рисува, играе, учи първите думи на чужд език. На 4-годишна възраст мнозина вече знаят голям брой йероглифи.
Ученето не е етап, а начин на живот, който започва почти с първите стъпки.
Как изглеждат на практика строгите методи на обучение
- много ранна самостоятелност на детето
- минимални празни похвали
- високи очаквания в училище
- дълъг учебен ден и задължителни допълнителни дейности
- ясно определени правила за поведение
- безусловно уважение към възрастните
Този модел не оставя много място за спонтанност, но родителите вярват, че той изгражда характер.
Майки, които се връщат бързо на работа
Отпускът по майчинство в Китай е кратък. Много жени се връщат на работа още три до четири месеца след раждането. В големите градове кърменето не е толкова разпространено, колкото преди и ако бабите и дядовците не могат да помогнат, детето се записва в детска градина. Някои институции приемат бебета още на три месеца.
По-възрастните поколения играят важна роля в образованието. Бабите и дядовците предават традиционните ценности, настояват за дисциплина и уважение и често са също толкова строги, колкото и родителите.
Когато детето започне училище, дисциплината става още по-изразена. Едно от основните правила е да не се хвали лекомислено.
Добрите оценки не се възприемат като успех, а като минимум, който се приема за даденост. Само голям резултат, победа в сериозно състезание или олимпиада може да донесе открито признание от родителите.
Учебният ден продължава дълго, често до вечерните часове. Редовните занятия са последвани от допълнителни часове, музикално училище, спорт или подготовка за изпити.
Типичният ден може да изглежда така: ставане в 5 сутринта за учене, училище в 8, допълнителни занимания след 7 вечерта, прибиране около 10.
Свободно време почти няма. Бунтът обаче е рядкост. Децата растат в система, в която всички около тях живеят по един и същи начин и не са запознати с друг модел.
Уважение и послушание
Детето трябва да слуша по-възрастните безпрекословно. Дори тежкото наказание се приема без драматизиране, защото сълзите и оплакванията се тълкуват като слабост.
Родителите често избират бъдещата професия и университет. Личните интереси на детето могат да се възприемат като мимолетна прищявка или мързел.
По-младите не решават, а следват посоката, която им е зададена.
Те следват ценности като:
- уважение към по-възрастните
- грижа за болните
- старание и постоянство
- подчинение
- самодисциплина
Китайското общество дори обсъжда закони, които биха задължили гражданите редовно да посещават възрастни членове на семейството. Грижата за родителите не е въпрос на избор, а морално задължение.
2500-годишна философия
Корените на тази система връщат към ученията на философа Конфуций, който е живял няколко века пр.н.е. и е положил основите на социалния ред, който и до днес оформя Китай.
Същността на неговата мисъл е, че интересите на семейството и общността са над интересите на индивида. Хармонично общество е възможно само ако хората са образовани, дисциплинирани и морални.
Конфуций е подчертавал честността, благоразумието, лоялността към традициите, справедливостта и филантропията като ключови добродетели.
Съвременен Китай не отхвърля западните модели, но не ги приема безрезервно. До голяма степен той все още се основава на принципи, които са на повече от две хилядолетия.
Може би тази система изглежда сурова от европейска гледна точка, но резултатите ѝ в образованието, работата и социалната мобилност говорят сами за себе си. В страна с изключително висока конкуренция за образователни и професионални позиции, дисциплината не е опция, а стратегия за оцеляване.
