Понякога ни се струва, че японските деца сякаш са от друга планета. Те са толкова фокусирани, организирани и добре възпитани.
В Страната на изгряващото слънце никога няма да видите крещящо малко дете на улицата или дете, което дърпа ръкава на майка си в супермаркета. Това е така, защото японските майки владеят тайни техники за възпитание, непознати на западните им колеги.
Днес от jenata.blitz.bg ще се опитаме да повдигнем завесата на тайните им и да открием как се отглеждат децата в Япония и какво можем да научим от японските майки.
Тайна номер едно: "амае"
В Япония изпращането на децата на детска градина преди 3-годишна възраст е необичайно, както и поверяването на отглеждането им на баби или детегледачки. До тази възраст малчуганът и майката са едно: те спят заедно и майката го носи дълго време (в миналото в нещо, подобно на слинг (онбухимо), а днес в съвременни приспособления).
Също така не е прието родителите да се карат на деца до предучилищна възраст. За една майка детето й е идеално и тя приема всичко, което то правят, си, с любов и търпение.
Този подход към възпитанието е далеч от презадоволеността, както е общоприето на Запад. Той внушава на детето чувство за принадлежност, за това, че е обичано и добро. И то не желае да разруши този образ или да разстрои майка си.
Това е значението на "амае". В груб превод тази дума означава "привързаност" или "зависимост от любовта на другите". Тя е и основата на връзката между родители и деца: децата могат да разчитат напълно на родителите си и не искат да ги разочароват, а възрастните получават грижи от своите пораснали деца.
Тайна номер две: "икудзи"
Мнозина вероятно са чували за японската система за възпитание „икудзи". Тя гласи: „Дете до 5 години е Бог, до 15 – слуга, а от 15 нататък – равнопоставено".
Както споменахме по-горе, правилото "амае" важи за деца под 5 години. През първия етап, децата са заобиколени от безусловна любов и подкрепа.
Това продължава и през целия втори етап. Просто с порастването на децата започва социализацията, по време на която те трябва да осъзнаят, че интересите на обществото са по-важни от тези на индивида. А родителите им им помагат да намерят своето място в обществото.
Между другото, в японските училища, където не само образованието, но и възпитанието играят значителна роля, конкуренцията напълно отсъства. Децата обикновено не се сравняват едно с друго. Дори в училищните спортни състезания липсва духа на съревнование.
В третия етап детето се възприема като напълно оформена личност. Тогава е твърде късно да го възпитаваме и остава само да пожънем плодовете.
Тайна номер три: традиционни семейни ценности
Въпреки че с възпитанието се занимава основно майката, голямо значение се отдава и на взаимодействието на детето с по-възрастните членове на семейството – баби и дядовци и други роднини.
Кръвните връзки са много важни в Япония. Семейството е място на "амае", така че детето винаги чувства сигурно убежище, защита, грижа и любов. Връзките между поколенията са много топли и е прието да се търси съвет от по-възрастните.
Тайна номер четири: личен пример
В книгата на Икено Осаму The Japanese Mind: Understanding Contemporary Japanese Culture се описва интересен експеримент.
Майки от Япония и Европа са били помолени да сглобят пирамида с децата си. Японските майки са показвали на децата си с пример как да го направят и след това си ги карали да я сглобят. Ако детето не успявало, те му показвали отново.
Европейските майки, от друга страна, просто обяснявали подробно как да го направят и след това изисквали сами да го сглобят.
Японските майки не изискват нищо директно от децата си. Те просто ги водят към желаното действие чрез пример.
Тайна номер пет: възпитание на чувствата
За да живеете в обществото, трябва да уважавате чувствата и да цените интересите на другите. На това учат японските майки децата си. И както обикновено, те правят това с пример. Тоест, те уважават и ценят чувствата и интересите на наследниците си.
При възпитанието те също така често използват емоционален компонент. Например, ако детето счупи играчка, майката няма да го засрами или да му каже, че е лошо или че играчката е скъпа. Тя ще каже нещо от рода на: "Виж, играчката е наранена, ще плаче". /jenata.blitz.bg
