Очите може да са на мама, а усмивката на татко, но какъв ще бъде характерът на детето? Това е вечният въпрос, който вълнува всеки родител. Защо понякога тихи и спокойни родители имат изключително енергично и самоуверено дете, или обратното?
Отговорът е сложен, но психолозите са категорични – гените са само една част от пъзела.
Психологът Елена Студенова обяснява, че макар да търсим прилики, характерът не е нещо, което се копира директно. Той представлява сбор от уникални черти – някои деца са смели авантюристи, други са тихи и наблюдателни, трети обичат да са център на вниманието.
Гените са само началото
Според някои научни изследвания, около една трета от характера на детето е предопределена от биологични фактори. Този вроден темперамент зависи от функционирането на мозъка и тялото още от най-ранна възраст. Например, някои бебета се адаптират лесно към промени, докато други реагират по-интензивно и им трябва повече време.
Важно е обаче да се запомни: нито една биологична предразположеност не определя напълно характера. Особено в детството – тогава той е изключително гъвкав и податлив на влияние.
Силата на примера: Детето е като гъба
Ключовата роля за формирането на личността играят родителите. Детето е като гъба – то попива всичко, което вижда и чува около себе си.
-
Ако искате детето ви да бъде отговорно – покажете му какво означава отговорност.
-
Ако искате да бъде емпатично – бъдете емпатични вие самите.
-
Ако искате да поема инициатива – насърчете го, когато покаже желание да бъде самостоятелно.
Ежедневното поведение на мама и татко учи децата как да се справят със стреса, как да реагират на неуспех и как да се радват на успеха.
Светът извън дома също има значение
Семейството е важно, но не е единственият фактор. Училището, приятелите, хобитата и всекидневните преживявания също имат огромно влияние върху изграждането на характера. Децата, които спортуват, обикновено се научават по-лесно да се справят с предизвикателства и да работят в екип. Тези, които обичат книгите, често развиват по-силна емпатия и общуват по-лесно. Подкрепяйте интересите на детето си и му осигурете разнообразни преживявания – това е най-добрият начин да му помогнете да развие своя автентичен характер.
Защо братчетата и сестричетата са толкова различни?
Не е необичайно две деца в едно и също семейство да имат коренно различни характери. Причината често се крие в различния подход на родителите към всяко дете. Например, по-голямото дете може да е получавало повече отговорности и така да е станало по-самостоятелно. По-малкото, от своя страна, може да расте с повече подкрепа и защита и да стане по-предпазливо. Всяко дете има своите индивидуални нужди и родителският подход трябва да се адаптира, без да се правят сравнения.
В крайна сметка, характерът на вашето дете е резултат от сложната комбинация между наследство, възпитание и среда. Бъдете осъзнати за примера, който давате, и не се притеснявайте, ако то не „прилича“ на вас. Най-важното е да прилича на себе си.
