Когато се споменава името на Алберт Айнщайн, повечето хора си представят един от най-великите учени в историята.
Малцина обаче знаят, че зад световната му слава се крие и дълбока лична трагедия – историята на неговия син Едуард, за когото дълго време почти не се говори.
Едуард Айнщайн е роден през 1910 година в Цюрих и е вторият син на Алберт Айнщайн и първата му съпруга Милева Марич. Близките разказват, че баща му бил силно привързан към него и галено го наричал „Тете“.
Макар често да се твърди, че великият физик бил дистанциран към семейството си, по-късно открити писма разкриват друга картина – загрижен баща, който постоянно се интересувал от живота и здравето на децата си.
Още от ранна възраст Едуард бил физически слаб, но впечатлявал с необикновен интелект и творчески способности. Обичал музиката, пишел стихове и мечтаел да изучава психиатрия. Постъпва в университета в Цюрих с желание да стане лекар и за известно време изглеждало, че го очаква блестящо бъдеще.
Но славата на неговия баща се оказала тежко бреме. Според различни разкази Едуард трудно понасял непрекъснатите сравнения с гениалния учен и често се чувствал в сянката му.
На около двадесет години при него започват да се проявяват сериозни психични проблеми, а по-късно лекарите поставят диагноза шизофрения. Лечението по онова време било ограничено и включвало тежки методи, които според мнозина допълнително влошили състоянието му.
Малко след това Алберт Айнщайн напуска Европа и се установява в САЩ.
Поради здравословното състояние на Едуард той остава в Швейцария. Баща и син повече никога не се срещат лично, а поддържат връзка единствено чрез писма.
Едуард прекарва последните години от живота си в клиника в Цюрих, където умира през 1965 година.
Той преживява своя знаменит баща с десет години, но остава една от най-малко познатите и най-тъжни истории в семейството на великия физик.
