Родителската подкрепа винаги е била смятана за ключ към успеха на децата.
Но нови научни данни показват, че в определен момент добрите намерения могат да се превърнат в скрита спирачка за професионалното развитие. Според изследване на North Carolina State University, прекалената ангажираност на родителите в живота на вече порасналите им деца може неволно да ограничи кариерния им напредък.
Учените установяват, че млади хора, чиито родители продължават активно да ги насочват, съветват и участват в ежедневните им решения, по-често работят в професии с по-нисък социален и професионален престиж в сравнение с връстниците си, които са получили повече свобода за самостоятелни избори.
Какво показва изследването за родителската намеса
Проучването се фокусира върху две ключови понятия – семеен социален капитал и професионален престиж. Семеен социален капитал обхваща подкрепата, информацията и ценностите, които родителите предават на децата си чрез постоянни разговори, съвети и съвместни дейности. Професионалният престиж пък измерва социалния статус на дадена професия според средното ниво на образование и доходи, свързани с нея.
Изследователите анализират данни от национално представително проучване в САЩ, което проследява млади хора на възраст между 18 и 28 години за период до десетилетие. В базата са включени близо 2 700 участници и около 8 000 анкетни попълвания.
Основният извод е ясен: младежите с по-ниско ниво на родителска намеса в този етап от живота си по-често постигат по-висок професионален престиж. За разлика от тях, тези с много силни и интензивни семейни връзки нерядко остават в позиции с по-ограничени кариерни перспективи.
Защо „твърде много подкрепа“ може да навреди
Авторът на изследването, професорът по социология Анна Манцони, подчертава, че родителската ангажираност е изключително полезна в детството и юношеството. Проблемът се появява, когато същият модел на поведение продължи и в ранната зряла възраст.
Според нея, това е период, в който младите хора трябва да направят решаваща крачка към независимост. Когато тази стъпка се забави или липсва, се появяват трудности в самостоятелното вземане на решения, поемането на професионален риск и изграждането на собствена идентичност на работното място.
Съавторът на проучването Том Лепард допълва, че прекомерната родителска намеса често е свързана с по-ниска увереност и по-предпазлив избор на кариера, което в дългосрочен план може да ограничи развитието и социалния статус на младия човек.
Данните, които изненадват учените
Резултатите са изненадващи дори за самия изследователски екип. Досегашни проучвания почти единодушно показват, че семейният социален капитал има положителен ефект върху успеха в училище, здравословното поведение и социалната адаптация.
Тук обаче картината е различна. В прехода към зряла възраст, прекалената подкрепа може да се превърне в пречка, вместо в предимство. Данните подсказват, че младите хора, които не получават достатъчно пространство да грешат, да експериментират и да поемат отговорност, по-трудно изграждат стабилна и амбициозна кариера.
Какъв е правилният подход за родителите
Проучването отправя ясно послание към семействата. Вместо постоянни съвети и насоки, по-ефективен в този етап от живота е по-подкрепящ, но ненатрапчив подход. Родителите могат да останат опора, без да бъдат водещият фактор във всяко решение.
Така младите хора получават шанс да развият самостоятелност, увереност и професионална смелост – качества, които често се оказват решаващи за по-висок кариерен статус и дългосрочен успех.
