На 14 февруари 1994 г. Джаки Кенеди получава необикновено писмо за Свети Валентин. То е от мъж, когото е обичала почти три десетилетия по-рано – известния американски архитект Джон Карл Уорнъки.
Бившата първа дама на САЩ е на 64 години. Зад гърба ѝ са два брака, тежки лични загуби и живот под непрекъснатото внимание на медиите. Наскоро е научила, че страда от рак.
Уорнъки прочита новината за диагнозата ѝ във вестника и решава да ѝ напише писмо, което отдавна отлага. В него признава, че обстоятелствата са ги разделили, но чувствата му никога не са изчезнали.
На следващата сутрин телефонът му звъни. Джаки е отсреща. Благодари му за писмото и потвърждава, че времето и раздялата не са успели да унищожат онова, което са изпитвали един към друг.
Три месеца по-късно тя умира.
Тази история е сред най-емоционалните разкрития в посмъртно издадените мемоари на архитекта „Архитектът на Камелот: Неразказаната история на Джаки Кенеди, площад „Лафайет“ и една тайна любов“. Книгата излиза на 10 ноември 2026 г., 16 години след смъртта на автора. Откъси от нея са публикувани от американското списание People.
Те разкриват една малко позната страна на жената, превърнала се в символ на американската история – Джаки, която обичала да флиртува, да се смее и да нарушава правилата, но след убийството на съпруга си отчаяно търсела възможност да започне отначало.
Един танц поставя началото на всичко
Джон Карл Уорнъки се запознава с Джон Кенеди през 1956 г. Двамата откриват общи интереси и постепенно архитектът става част от близкия кръг на бъдещия президент.
След влизането на Кенеди в Белия дом Уорнъки получава важна задача – да участва в обновяването на историческия площад „Лафайет“ във Вашингтон.
Джаки, която има особен интерес към историята, изкуството и архитектурата, настоява старинните сгради в района да бъдат запазени.
През есента на 1962 г. Уорнъки трябва да представи проекта си пред първата дама. Но запознанството им започва по необичаен начин.
Предната вечер двамата се оказват на прием в британското посолство. Архитектът решава да покани Джаки на танц. Представя се като човека, с когото на следващия ден ще обсъжда архитектурния проект.
Тя приема поканата.
На следващата сутрин двамата вече разговарят професионално. Джаки е облечена в елегантен розов костюм, а Уорнъки остава с впечатлението, че плановете му са ѝ допаднали.
Никой от тях не подозира, че този костюм ще се превърне в част от една от най-трагичните страници в американската история.
Розовият костюм и гробът на президента
На 22 ноември 1963 г. Джон Кенеди е убит в Далас. Целият свят вижда съпругата му в окървавения розов костюм, който се превръща в символ на трагедията.
За Уорнъки гледката е особено болезнена. Той си спомня, че облеклото на Джаки му напомня за розовия костюм, с който тя се появява на първата им официална среща.
След убийството вдовицата трябва да вземе редица тежки решения, включително как да изглежда последният дом на съпруга ѝ.
Първоначално Кенеди е погребан във временно гробно място в Националното гробище „Арлингтън“. На 25 ноември Джаки запалва вечния огън, който и до днес е сред най-разпознаваемите мемориални символи в САЩ.
Няколко дни по-късно тя и Робърт Кенеди канят Уорнъки да види мястото. По спомените му двамата коленичат пред гроба на президента.
Впоследствие архитектът получава задачата да проектира постоянния мемориал.
Работата ги сближава още повече. Двамата обсъждат с часове всяка подробност – от камъните и надгробните плочи до разположението на вечния огън.
Постепенно професионалните разговори отстъпват място на лични признания.
Тайната любов и голото приключение на Хаваите
През есента на 1964 г. Уорнъки посещава семейното имение на Джаки в Роуд Айлънд. Именно тогава, според мемоарите му, отношенията им преминават границата на приятелството.
Тя е на 35 години, вдовица с две малки деца. Той е разведен и има четири деца.
Двамата се сближават все повече, а още преди края на годината започват да обсъждат възможността за брак.
Любовта им обаче трябва да остане тайна. Джаки продължава да бъде под огромното медийно внимание, а всяка нейна стъпка се следи от журналисти и фотографи.
Едни от най-щастливите им моменти са през лятото на 1966 г., когато двамата прекарват време на Хаваите.
Уорнъки работи по проект в Хонолулу и убеждава Джаки да наеме къща на острова. Така тя може да бъде с децата си, без журналистите да свързват почивката ѝ с архитекта.
В мемоарите си той разказва и доста пикантни подробности от това пътуване.
При едно от посещенията си в наетата от нея къща я заварва напълно гола на плажа, скрита под огромна сламена шапка.
При друг случай двамата се готвят да излязат на вечеря. Уорнъки сяда зад волана на кабриолета си и с изненада открива, че Джаки вече го чака на задната седалка – отново без никакви дрехи.
Архитектът разказва, че първоначално не знаел как да реагира, но в крайна сметка двамата се отправили към усамотено място край океана.
За него това било време, в което Джаки отново можела да се почувства свободна и да се радва на живота, далеч от погледите на света.
Един милион долара проваля сватбата
Щастието им обаче не продължава дълго.
През есента на 1966 г. Уорнъки разбира, че архитектурната му фирма е натрупала дългове от около 1 милион долара. Самият той признава, че е посветил толкова много време на мемориала на Кенеди, че е пренебрегнал останалите си професионални ангажименти.
Финансовите проблеми поставят под въпрос бъдещето на връзката им.
Джаки има нужда от сигурност за себе си и двете си деца. След убийството на съпруга си тя не може да си позволи да живее без необходимата защита.
Уорнъки започва да се съмнява, че може да ѝ осигури спокойствието, от което се нуждае.
Междувременно в живота на Джаки се появява друг мъж – гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис.
Той разполага с огромно богатство, частни самолети, яхти, собствен остров и възможности да осигури на семейството ѝ охрана и уединение.
На 20 октомври 1968 г. двамата се женят на гръцкия остров Скорпиос. Джаки е на 39 години, а Онасис – на 62.
Новината предизвиква огромен отзвук. Американците трудно приемат, че вдовицата на Джон Кенеди е избрала за съпруг един от най-богатите и обсъждани бизнесмени в света.
Онасис вече е имал брак с Тина Ливанос и връзка с оперната звезда Мария Калас. От първия си брак има две деца – Александър и Кристина.
За Джаки обаче решението е свързано и с желанието да предпази децата си от непрекъснатото внимание на медиите.
Уорнъки приема новината като края на мечтата си да се ожени за нея.
„Най-голямата грешка в живота ми“
Години по-късно архитектът случайно среща Джаки в парижкия хотел „Риц“. Тя го кани на обяд в жилището си.
Според спомените му двамата разговарят за живота ѝ с Онасис. Джаки му показва светла и модерно обзаведена стая и обяснява, че това е единственото място в дома, което съпругът ѝ е позволил да подреди по собствен вкус.
Тогава прави признание, което Уорнъки никога не забравя.
По думите му тя определя брака си с Онасис като най-голямата грешка в живота си.
Милиардерът умира през март 1975 г., а Джаки отново остава вдовица.
След смъртта му възниква спор за наследството с дъщеря му Кристина. В крайна сметка Джаки получава значителна сума, оценявана от различни източници на между 20 и 26 милиона долара.
Междувременно тя намира ново професионално поприще. Започва работа като редактор в издателство, първо във „Вайкинг Прес“, а по-късно в „Дабълдей“.
Жената, която някога посреща президенти, крале и световни знаменитости, вече работи с писатели и ръкописи.
С Уорнъки отново поддържат близки отношения. Вече не са любовници, но продължават да се срещат и да разговарят с часове. Той дори споделя, че Джаки понякога му давала съвети за отношенията с други жени.
В последните си години тя е близка с белгийския бизнесмен Морис Темпелсман.
Последното писмо за Свети Валентин
През февруари 1994 г. Уорнъки прочита във вестника, че Джаки е болна от рак.
Решава да ѝ напише писмо за Свети Валентин. В него си спомня за любовта им и за всички обстоятелства, които са ги разделили.
Архитектът дори си представя романтична среща на върха на Емпайър Стейт Билдинг – като във филма „Безсъници в Сиатъл“.
На следващата сутрин Джаки му се обажда. Казва му, че написаното е истина и че чувствата им никога не са били напълно унищожени от времето.
На 19 май 1994 г. Жаклин Кенеди Онасис умира в Ню Йорк. Четири дни по-късно е погребана в Арлингтън, до първия си съпруг, в мемориалния комплекс, проектиран от Уорнъки.
Архитектът гледа погребението по телевизията от дома си в Калифорния.
Тогава си спомня един подарък от Джаки – кожено одеяло, което тя му подарила за Коледа през 1965 г., за да го топли, когато е сам на Западния бряг.
Пазил го е почти 30 години. След смъртта ѝ решава да се раздели с него. Навива старото одеяло и го пуска по течението на река Ръшън Ривър в Калифорния.
Стои дълго на брега и си спомня за общия им живот.
По-късно се връща във Вашингтон и посещава гроба на Джаки. В мемоарите си пише, че всеки път, когато погледне вечния огън в Арлингтън, си представя как тя отново е до Джон Кенеди.
