На 20 декември църквата почита Св. Игнатий Богоносец - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си.
По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
Празникът е свързан с много поверия и традиции, които трябва да спазвате, за да не си патите.
Най-важно е кой ще е първият човек, който ще влезе в дома ви, но и не само.
Традиции и обичаи на Игнажден
Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Полаз”, “Полязов ден или “Млада година”.
Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.
С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.
Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите.
Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.
Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.
За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени.
Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята.
Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата.
Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.
Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, туршии и зеленчуци.
В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Поверия за Игнажден
По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома.
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.
На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.
Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.
На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа, вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември, показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
На този ден имен ден празнуват: Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго
На Игнажден на трапезата задължително трябва да има боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая и кравайчета.
Ето няколко предложения какво да приготвите за празничната трапеза:
Колачета
Продукти:
- 1 пакет суха мая
- 250 мл хладка вода
- 1 ч.л. захар
- 1 ч.л. сол
- 400 г брашно
- семена
- 40 г сода за хляб
Начин на приготвяне:
Маята се разтваря в 100 милилитра вода със захарта и 2 супени лъжици браншо, за да стане кашичка, оставя се да шупне. Сипва се в средата на брашното, добавят се останалото количество вода и солта. Замесва се тесто, което се оставя за 30 минути да втаса.
Разделя се на 1-2 топчета и от всяко се оформя геврече или хлебче.
Сипва се в тенджерка 1 литър вода и се оставя на котлона да заври, добавя се содата. След като се разпени, се изключва котлона. С решетъчна лъжица се пускат и изваждат едно по едно гевречетата.
Нареждат се в тава върху хартия за печене и се поръсват със семена - сусам, мак, ким или микс. Пекат се на 180 градуса около 18-20 минути.
Постен булгур с домати
Продукти:
- 300 г булгур
- 8-10 с.л. олио
- 2 домата
- 1 глава лук
- 2 скилидки чесън
- джоджен, магданоз, кимион, черен пипер, сол
Начин на приготвяне:
Обелете и нарежете на ситно лука и чесъна. Запържете, докато омекнат в горещо олио.
Обелете и смелете доматите. Добавете ги към лука и задушете 10-12 минути. Сипете към тях булгура и след 2-3 минути разбъркване, добавете вода в съотношение 1:2 - 1 част булгур/2 части вода. Това важи за булгур със среден размер, но има и по-ситен или по-едър.
След като половината от течностите се е усвоила, овкусете с джоджена и магданоза. Прибавете още сол и пипер. Кимион добавете по желание.Дръпнете от огъня и похлупете с капак. Оставете да се поеме и останалата течност около 15 минути.
Поднесете като самостоятелно леко ястие или към гарнитура към основното.
Ошав
Продукти:
- 200 г сушени плодове - сини сливи, ябълки, круши
- 1,2 л вода
- 2-3 с.л. захар
- 4-5 бр листа индрише
Начин на приготвяне:
Сложете водата да заври. През това време измийте сушените плодове /без кайсии и цитруси, които ще променят класическия вкус на ошава/. Сложете плодовете във водата и след като заври, намалете на по-ниска температура.
Добавете захарта. Варете на слаб огън 10-15 минути, като внимавате да не се разварят плодовете. Сложете листата от индрише и оставете ошава добре да се охлади няколко часа на стайна температура.
Може да се консумира по два начина - като компот или поотделно.
