На 6 май Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец - един от най-почитаните светци у нас. Той е смятан за защитник, воин и покровител на овчарите и техния добитък.
6 май се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Имен ден празнуват Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната ѝ половина.
Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
С най-големия пролетен празник започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.
Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите), покровител е на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Гергьовден е тачен в традициите и на християни, и на мюсюлмани по нашите земи. Вековните контакти между християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се почита и от изповядващите исляма под името Хъдърлез.
Сред мюсюлманите в България празникът е свързан с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).
Вечерта срещу Гергьовден започва приготвянето на обредните хлябове. Замесването става в чисти нощви с мълчана вода. Момата или жената, която меси, е празнично пременена и накичена със зелена китка.
При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза – „за да се раждат женски агънца“, като най-отгоре оставят китка.
Символиката в украсата по гергьовденските хлябове показва, че те са посветени на основните поминъци на българина – земеделието и животновъдството.
Рано сутринта на празника цялата къща, както и домашната икона или кандилото, кошарата и другите стопански постройки се украсяват със зеленина – здравец, чимшир, дивисил, коприва, пелин, гергьовче, жълтурче (млечка), оман, раззеленени и/или разцъфнали клони от люляк, бук или глог.
С тази зеленина може да се окичат и съдовете, използвани за добиване и съхраняване на мляко, масло и сирене. Пак при изгрев стопанинът или наетите пастири изкарват стадата „на попас“ – т.е. на кратка паша.
След това се извършва първото обредно доене за годината, като най-напред се издоява първата овца, която се е обягнила или овцата, чието агне ще бъде заклано за курбан. Първата издоена овца също се окичва с венец от зеленина.
Ведрото, в което се събира млякото, е украсено с венец от цветя и зеленина, увити с червен конец или мартеница. Дои се през този венец и през специално приготвен хляб с дупка в средата - кравай, който се държи над венеца.
След издояването на овцете обредният хляб се начупва и се слага в кърмата им.
Вярва се, че като пазител на нивите Свети Георги яхва своя жребец и обхожда рано сутринта посевите, като ги благославя. Затова и стопаните, които имат ниви, в празничната сутрин отиват до тях и ритуално ги обхождат, след което заравят в средата специално запазеното от Великден първо червено яйце.
В Западна България върху нивите се разхвърля сламата от бъднивечерската трапеза, която се съхранява до Гергьовден. Според вярването червеното великденско яйце и бъднивечерската слама пазят посевите от градушка или от магии за обиране на плодородието.
Докато навестяват нивите си, стопаните молят свети Георги да измоли от Бог добра реколта и благодатен дъжд, защото се вярва, че ако на празника вали – всяка дъждовна капка е равна на жълтица. Това показва и народната песен: „Свети Георги – златен, златен – дай, Боже дъжд!“.
На тръгване от нивите стопаните откъсват от свежо поникналите класове и ги отнасят у дома.
Гергьовският курбан
На Гергьовден задължително се принася жертва – курбан в чест на светеца, която в наши дни се нарича гергьовско агне.
Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В повечето случаи се предпочита цветът на козината му да е бял и много рядко се коли черно агне.
Животното не трябва да има никакви физически дефекти – да не е куцо, сляпо или без уши.
Преди да го заколят, задължително носят агнето в църковния двор, където свещеникът прочита специална молитва. Ако няма такава възможност, вместо на него такава молитва се прочита върху сол, с която захранват животното преди заколването.
Обредното даване на вода и на храна е задължително, защото се вярва, че ако агнето „отиде гладно на онзи свят“, стадото няма да има приплод.
Повсеместно се спазва традицията с кръвта от гергьовския курбан да се очертава кръстен знак върху челата на децата, за да са здрави. За предпазване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.
Обичаи за здраве и любов
По всички български краища на Гергьовден моми и момци, които вече са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб) и се люлеят, като изпълняват различни песни с любовно съдържание.
Всички на този празник са закичени със свежи клонки, стръкове или цветя, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася и върху хората. Високото залюляване е символ на растежа.
Люлеенето започва рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден. В някои райони се вярва, че определени билки – особено гергьовчето – добиват най-голяма лековита сила около празника, затова рано сутринта на Гергьовден излизат да ги берат и с част от тези билки украсяват домовете и кошарите.
В планинските селища майките ритуално удрят леко децата с букова клонка за да са здрави през годината. Пак за здраве призори на Гергьовден и здрави, и болни се търкалят в росната трева. На този ден се посещават целебни извори (аязма).
Празничната трапеза
На този ден около празничната трапеза се събират всички близки роднини, а на масата трябва да присъстват млечни продукти, дроб сърма, пресен чесън и лук, баница, вино, варено жито и обреден хляб.
Централно място на празничната гергьовска трапеза има опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се слага пресен чесън – в някои райони той се къса и яде за първи път точно на Гергьовден.
На трапезата е и първото издоено мляко, независимо от начина, по който се предлага за консумиране. В някои райони с него например приготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.
На Гергьовден слагането на трапеза на открито е старинен обичай, познат от древността. Трапезата е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, свързано с името на Свети Георги. Жените нареждат опечените агнета, обредните хлябове, прясно сирене, баница, зелен чесън.
По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които продължават до късна вечер.
Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
