Всяко изречение, произнесено у дома, носи тежест, която оформя начина, по който детето вижда себе си и света около него. Психолозите посочват факта, че пасивно-агресивното родителство често е прикрито в ежедневни фрази, които изглеждат безобидни, но по същество представляват форма на емоционално наказание.
Когато родителят използва мълчание или студено игнориране вместо открит разговор, той изпраща послание към детето, че чувствата му са бреме и безопасността му зависи от настроението на възрастните.
Този тип динамика често включва двусмислена похвала, където освен хубава дума винаги се подчертава някакъв недостатък или публично напомняне за минали грешки пред други хора.
Подобно отношение принуждава детето да поеме ролята на жертва или виновник, чувствайки се отговорно за емоционалното състояние на родителя. Вместо безгрижно детство, тези деца развиват страх от грешки, който по-късно прераства в сериозни трудности при изграждането на близки взаимоотношения в зряла възраст.
Изключително важно е да се разбере, че фрази като „прави каквото искаш“ могат да се превърнат във вътрешен глас на детето, който му казва, че не си струва да търси помощ.
Следователно, първата стъпка към по-здравословно семейство е да осъзнавате собствените си думи. Ясната и подкрепяща комуникация е единственият начин да изградите човек, който вярва в себе си и знае как да постави здравословни граници.
Прекъсването на цикъла на пасивна агресия е най-големият дар, който един родител може да даде на детето си. / jenata.blitz.bg
