Игрите в морето и басейна са „най-сладката част“ от лятото за всяко хлапе. Но знаете ли какви рискове крият те за здравето на детските уши?
Защо правилното почистване на ушната кал е ключово за превенцията на „ухото на плувеца“? Как да избегнем неприятната отомикоза? И какви мерки да вземем, ако ушичките на детето се възпалят по време на ваканцията и ни делят няколко часа път от най-близкия лекар?
Отговорите на всички тези въпроси дава доц. д-р Дончо Дончев, ръководител на Отделението по аудиология и отоневрология в Клиниката по УНГ на Военномедицинска академия (ВМА).
„Лятото е сезон, който примамва с всякакви занимания в откритите водни басейни, независимо дали са изкуствени спортни съоръжения, дали са язовири и езера, реки или прекрасното море. Като изключим него, всички останали могат да бъдат източник на замърсяване, тъй като никога не сме сигурни в качествата на водата, в която влиза детето, (пък и големите хора), за да се забавлява, да поплува или поиграе.
Замърсените водни басейни са един от факторите за развитие на едно много неприятно и обикновено – силно болезнено заболяване – възпалението на външното ухо. Затова родителите винаги трябва да са нащрек къде се къпят децата. И, ако водният басейн не е чист, по-добре да го пропуснат – и то – не само заради ушите“, подчертава доц. Дончо Дончев.
Нещо болезнено чука в ухото ми!
Външното ухо обхваща ушната мида и ушния канал. „Обикновено при замърсяване с мръсна вода страда ушният канал“, уточнява УНГ специалистът. Защо? Тук фактор са и анатомичните особености.
„Поначало той е по-тесен и по-извит. При големите хора е с две извивки, при малките деца – с една, но за сметка на това е много по-тесен. Особено, когато иначе нормалният секрет – т.нар. ушна кал и церумен, се е натрупал в по-голямо количество, това е предпоставка за задръжка на вода в ушния канал. И ако тя е контаминирана (замърсена с болестотворни микроорганизми), ето условия за развитие на инфекция“, разкрива оториноларингологът от ВМА, цитиран от „Монитор“.
Възпалението на външното ухо или т.нар. външен отит е доста болезнено състояние, не крие доц. Дончев.
„То може да обхване както целия ушен канал, така и много ограничен участък – обикновено в корените на миниатюрните косъмчета, които са на входа му. В този случай се формира цирей, който предизвиква силно страдание, протичащо с пулсираща болка. Както казват хората: „Нещо чука болезнено в ухото ми!“, споделя опита си отоневрологът. „Възможно е да се вдигне температура, а понеже циреят може да притисне и съществуващата тапа от ушна кал, допълнително да се яви заглъхване на ухото“, допълва аудиологът.
Първа помощ – няколко капчици олио облекчават
Външният отит е състояние, което трудно може да бъде подценено, тъй като болката е най-алармиращият симптом – дори и при децата, обяснява доц. Дончев. „Хубавото е, че обикновено няма как да се случи на съвсем малките, тъй като те надали ще влязат сами във воден басейн. Но вече при децата от ранна до училищна възраст отитът е нещо, което може да вгорчи инак приятната лятна почивка“, не крие специалистът от ВМА.
Естествено, при появата на силна болка в ухото, всеки родител търси незабавно лекар. Ако обаче сме на почивка и няма специалист наблизо, как може да се облекчат симптомите, докато стигнем до медицинския кабинет?
„Това, което може да помогне, е да сложат противоболкови капки в ухото. Или – ако не разполагате с такива и наблизо няма аптека – като „първа помощ“ да се капнат няколко капчици олио, затоплено в ръката до температурата на тялото, за да стихне малко болката“, препоръчва доц. Дончев.
И предупреждава – ухото в никакъв случай не бива да се мокри, защото има риск възпалителният процес да се изостри.
„Когато се отиде на лекар, той ще почисти ухото, ще изпише мехлем, който да засили кръвоснабдяването в тази зона, за да може, ако е цирей – по-бързо да пробие. Ако пък се касае за т.нар. дифузно или разлято възпаление на ушния канал, тогава се прилагат антибиотични мехлеми и във всички случаи – и противоболкови лекарства“, разкрива алгоритъмът на лечение УНГ специалистът. Понякога в терапията се включват и антибиотици. Например – ако болката е много изразена или детето вдигне температура.
Церуменът е като гъба
Какво обаче се крие зад диагнозата „ухото на плувеца“? „В ухото често се събира естествено произвеждащ се секрет, който, първо, има цел да предпази – поради това, че е горчив, ушния канал от попадане на насекоми и други дребни паразити. Освен това, има и самопочистваща се функция, когато се произвежда в по-малко количество“, разкрива доц. Дончев. Какво се случва обаче, ако се натрупа повече церумен?
„Обикновено повечето хора не знаят, че са събрали сравнително голямо количество ушна кал. Но тъй като тя има качествата на гъба, на сюнгер, щом попадне вода, набъбва. Именно това е моментът, неприятен за пациентите, независимо дали са деца или големи хора. Щом влезе вода, церуменът набъбва и запушва напълно ушния канал. И освен, че ухото заглъхва, човек престава да чува с него, а собственият му глас „кънти в главата“ по много неприятен начин. А ако ушната кал набъбне много силно, особено при децата, може да предизвика и болка“, уточнява оториноларингологът.
Най-добрата профилактика срещу „ухото на плувеца“
Това е преди ваканцията да се направи профилактична консултация с УНГ специалист. И, ако се е събрал повече церумен, лекарят да я почисти, обяснява доц. Дончев. Специалистът от ВМА от опит знае, че макар и безболезнена, промивката често изглежда много страшна за малките деца.
„Затова при тях обикновено се прави аспирация – т.е., изсмукване на церумена с малка тръбичка“, споделя аудиологът. Класическата промивка, която би могъл да направи дори лекар без специалност по УНГ, не се препоръчва и при пациенти, които през годините са имали заболявания с гноетечение от ухото. „В този случай наистина е хубаво да се потърси ушен лекар, който по друг способ – с вакуум и с аспирация, ще успее да извади запушващата ушния канал тапа“, изтъква отоневрологът.
Агресивното почистване – нож с две остриета
„Човек може с прекомерно фанатично почистване да увреди собственото си ухо, но и по-лошо – това на децата“, признава УНГ специалистът. И обяснява, че при малчуганите ушният канал почти е лишен от костна част – хрущялче е, което позволява, при движението на долната челюст, церументът да се избутва навън, а ухото реално да се самопочиства. „Задачата на родителя е да махне единствено това, което вече се е показало от входа му – в никакъв случай да се бърка навътре!“, предупреждава оториноларингологът. Защо?
„Ако човек много силно бърка вътре, имитира попадането на чуждо тяло и жлезите започват да произвеждат още повече ушна кал“, разкрива „порочния кръг“ доц. Дончев. Въпреки това, в практиката си е виждал какво ли не. „Например, родители, които с игла се опитват да махнат по-твърдата ушна кал. Така могат много сериозно да увредят както кожата на ушния канал, която е тънка като пергамент, така и тъпанчето и дори да засегнат вътрешното ухо“, алармира специалистът от ВМА. И напомня за по-безопасния вариант – на спрейовете, които предотвратяват натрупването на ушна кал – в аптеките има и подходящи за деца.
„Те обаче са ефикасни само след изчистване на ухото от специалист, за да сме сигурни, че няма натрупан като тапичка, дори и малко количество, церумен. Така спрейовете отстраняват току-що формиращата се свръхпродукция от страна на церуменалните жлези“, подчертава доц. Дончев.
Сърбежът „издава“ гъбична инфекция
„Ухото на плувеца“ не е единствената неприятна диагноза, която може да сполети децата при игрите във водата през ваканцията. Нащрек трябва да са и всички, които са предразположени към развитието на т.нар. отомикози (гъбички в ушния канал). „Гъбичките (мицелите) обичат тъмнина, топлина и влага. В ухото винаги има тъмнина и топлина, като влезе и вода – ето ни и влага!“, отбелязва доц. Дончев.
Рискът от отомикози през лятото не е по-висок само заради плуването – дори обилното изпотяване, оказва се, е фактор. „Затова, ако се появи освен заглъхване, и силен сърбеж в ушите, е задължително, където и да е човек, да потърси ушен лекар. В този случай, след като почисти ухото от събраните мицели, е хубаво да се предпишат точните препарати, които да ликвидират възникналата гъбична инфекция“, подчертава аудиологът. Изключително важно е и лечението да се планира адекватно във времето. „Целта е отомикозата да не рецидивира, тъй като факторите през лятото, както казах – тъмнина, топлина и влага, ще съществуват в хода на целия сезон“, допълва доц. Дончев.
Тапите за уши да прилепват плътно
„Ако детето е склонно да образува гъбички или пък и друг път е правило отити, е добре да влиза във водата с тапички за уши“, препоръчва специалистът от ВМА. „Едно наум“ трябва да се има и при малчуганите, които се оплакват от проблеми с дишането през носа. „Всички деца, особено в ранна възраст, са с т.нар. трета сливица. Но ако тя е толкова голяма, че детето постоянно или продължително време хърка, дави се от секрети, е хубаво да се вземат мерки отрано за сравнително доброто дишане през нослето.
Например – прилагане на капки за нос, антиалергични лекарства, промивки с т.нар. морски води на носните ходове и т.н. Целта е носният ход на дишане да се държи максимално свободен, за да не се създадат условия за затваряне на тръбите, които изравняват налягането и от там – за развитие на отити“, подчертава доц. Дончев.
Когато се избират тапи, е най-важно те да уплътняват добре, обяснява ушният лекар. Ухото може да се изолира и с „подръчни средства“ – например с памук. Но е задължително да е намазан с нещо. „Дали ще е от „арсенала“ на майката – крем за лице или ръце, дори вазелин, трябва памукът да е покрит с мазнина, за да действа като тапа. Защото сухият не само, че не предпазва от попадане на вода, но даже действа като дренаж, който я прокарва в ушния канал“, предупреждава специалистът от ВМА.
При острия отит изтича гной
Зад внезапната силна болка в ухото понякога се крие и друга диагноза – като остър отит на средното ухо, напомня доц. Дончев. При него нерядко изтича и гной. „Обикновено това става, когато болката стихва, тъй като при средния отит тя се предизвиква от натрупването ѝ в тясната тъпанчева кухина. При децата, когато тази цепнатина се напълни дори с минимално количество гной – по-малко от 1 мл, се създава страхотно налягане“, разкрива УНГ специалистът.
Както и при възпалението на външното ухо, докато стигне до лекар, детето не бива да се оставя да страда, допълва лекарят от ВМА. „Освен противоболковите капки и затопленото олио, облекчение носи и поставянето топла грейка в областта на ушенцето. Много важно е още да се легне на болното ухо“, препоръчва доц. Дончев. Защо? „Така натискът ще е само върху тъпанчето, а не върху силно болезнената и неподатлива на нищо стена, която разделя средното от вътрешното ухо.
Освен всичко друго, дори и да се събира по-голямо количество гной в тъпанчевата кухина, ще се създадат условия то по-лесно да пробие през тъпанчето. И хем ще стихне болката, хем ще се предпази от натрупването на още гной, а от там – и от развитието на усложнения от острия отит, които могат да бъдат както вътречерепни, така и по съседство, от страна на лицевия нерв“, обяснява оториноларингологът.
При най-малките деца – до 2-3 годинки, които няма как да опишат какво и колко ги боли, но пък възпалението протича по-коварно, белег за възпаление на средното ухо могат да са неспокойният сън – дори пищенето насън, липсата на апетит или честото посягане към ушенцето, изрежда ги доц. Дончев.
Бързата консултация със специалист при това възпаление е ключова. „Всеки остър отит на средното ухо може, ако не се лекува правилно, да доведе до усложнения от страна на слуховия нерв“, алармира специалистът от ВМА. Но успокоява, че подобни неприятни „сценарии“ рядко се стига, когато лечението е навременно и адекватно.
Антибиотик – кога?
Какво всъщност е лечението? „Моето схващане е, че при остър отит не трябва да се бавим с антибиотиците. Важната ни задача е, първо, да ликвидираме самия възпалителен процес. И второ – да не допуснем острият отит, по някаква причина, да премине в хроничен. Той вече, освен че е труден за лечение, на по-късен етап е свързан с оперативна интервенция“, не крие доц. Дончев.
„Що се отнася за възпалението на външното ухо, с което започнахме – там по-рядко се налага прием на антибиотици. По-важни са локалните форми, които ще се прилагат. Разбира се, те са част от лечението и на острия отит“, уточнява оториноларингологът. При терапията УНГ специалистите използват различни видове капки – противоболкови, антибиотични – в случай, че ушенцето „протече“, както и лекарства, облекчаващи хремата и подобряващи дренажа през евстахиевите тръби, температуропонижаващи средства и т.н.
Добрата новина е, че острите гнойни отити не са толкова характерни за летния сезон. Причината – нослетата на децата по-рядко се запушват от големи количества секрети, освен ако не се касае за алергични заболявания, разкрива доц. Дончев.
„Разбира се, при по-малките има и други фактори – като третата сливица. При най-различни външни дразнители, тя лесно може да набъбне и да блокира – като една „гъбка“, задните отверстия на носните ходове. А оттам – да се запушат и евстахиевите тръби, които изравняват налягането“, обяснява УНГ специалистът от ВМА. Но на финала отново успокоява – през лятото основната „заплаха“ за детски уши са външните отити, които не са така опасни като гнойните.
Знаете ли, че…
Летните вируси „предпочитат“ гърлото
Летните вируси рядко „атакуват“ ушите на децата, по-скоро са коварни за гърлото, обяснява доц. Дончо Дончев. „Голяма група ентеровируси освен че могат да предизвикат стомашно-чревни заболявания, много често или започват, или протичат с възпаление на лигавицата на гълтача – обикновено на сливиците, под формата на т.нар. летни ангини“, разкрива УНГ специалистът. Характерни за сезона са и абцесите на сливиците – заради прекаляването с „ледени изкушения“ в жегата.
„Перитонзиларният абсцес, например, е силно болезнено състояние. И без помощта на лекар – само с предписване на антибиотик по телефона, не може да се овладее. Обикновено се налагат процедури, които да изчистят събраната около възпалената сливица гной“, не крие специалистът от ВМА. Затова препоръчва, когато сме изпотени, да не посягаме към студени газирани напитки. Или поне да ги пием на малки глътки, което при децата е трудно постижимо.
Със сладоледа също трябва да се внимава. „В никакъв случай не казвам да чакаме да се разтопи, за да го ядем. Но не бива и буквално да се лапа – така, че да преохладим гърлото и да се създадат условия за възпаление. А трябва – независимо дали е на клечка, в чашка или фунийка – да се ближе“, препоръчва доц. Дончев. / jenata.blitz.bg
Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
