Много хора си спомнят как като деца родителите им са ги сравнявали с връстниците им в ученето, спорта или творчеството. И как в повечето случаи тези сравнения не са били в тяхна полза.
Години по-късно обаче те започват да се държат по същия начин с децата си. А този "метод на обучение" е не само неефективен, но и изключително разрушителен, казват психолозите.
Майка влачи малкото си момченце на още два-три клуба след детската градина. Тя отчаяно иска да отгледа успешен човек със силни амбиции. Хлапето обаче, по някаква причина, е мързеливо, напълно неблагодарно за инвестицията в него и изобщо не прилича на "умния и разумен" син на приятелката й.
Да, децата трябва да се развиват. Само така израстват гениите. Но насаждането на чужди стереотипи и натрапчивите сравнения от рода на: „Синът на леля Лена завърши срока с отлични оценки, не като теб!", далеч не са най-добрия метод за възпитание.
По правило всичко започва с проста фраза. Например: "Виж колко добре го е направил Сашко! На теб не ти се е получило така".
Някои родители, баби и дядовци може дори да не усещат как подобни фрази излитат от устата им. Това вече е своеобразен шаблон, по който са израснали няколко поколения.
Според възрастните, подобна забележка би трябвало да мотивира детето да се постарае повече, за да достигне нивото на Сашко. Но в повечето случаи това е неефективна стратегия. В крайна сметка всяко дете е уникално и това, което работи за едно, няма как да успее при друго.
Замислете се какво изпитвате вие, когато започнат да ви сравняват с някой друг човек.
Ако сравнението е положително, тогава е приятно, но какво ще стане, ако е отрицателно? Най-вероятно ще ви обземат смесени чувства - раздразнение, отхвърляне или дори гняв, защото не всеки човек е стимулиран от сравнението да коригира отбелязания недостатък.
Ако подобни емоции възникват у възрастен, какво можем да кажем за едно дете, чиито родители постоянно сравняват с някого?
Когато едно хлапе чуе, че някой от приятелите или връстниците му се справя по-добре, може да изпита завист, раздразнение и дори тревожност. По-късно най-вероятно ще развие неувереност, която може да формира чувство за малоценност.
А родителите са били водени от най-добри намерения! Но в резултат на това детето се е затворило в себе си, постоянно изпитва страх, че няма да успее, че ще продължат да го сравняват (а може би дори и смъмрят) и няма да може да постигне успех в живота.
В крайна сметка винаги ще има някой "Сашко", който ще бъде по-талантлив, по-активен, по-умен и по-красив от него!
Освен това, в такава ситуация детето губи доверие в родителите си, защото започва да мисли, че те ще спрат да го обичат (или може би вече не го обичат, защото не е като Сашко).
Под влиянието на постоянното сравнение се формират много последващи комплекси, които след това преминават през целия живот на въпросния човек.
Сравнявайки непрекъснато детето си с другите, вие му внушавате зависимост от мнението на околните. Често психолозите работят именно с такива хора - които имат страх да бъдат осъждани.
Те могат да изпитват трудности при отделянето от родителите си и дори като възрастни продължават да опитват да докажат на мама и татко, че са добри и достойни за любов.
Колкото по-големи обаче стават, толкова по-трудно им е да разберат всички нюанси на възпитанието, заложено от родителите им.
Разбира се, няма как да се живее без сравнения. Но е добре преди това да изпробвате всяка ситуация върху себе си и ако толкова много искате да сравните рожбата си с някого, първо се запитайте: "Как бих се почувствал аз след тези думи?".
Три полезни съвета за родители
Най-важното е да приемете детето си такова, каквото е. Не го насилвайте да се вписва в общи шаблони. Може би е започнало да ходи по-късно? Но пък говори по-добре от своите връстници. Може би не помни добре стихотворения? Но е първото, което е научило числата и може да ги пише.
Не отлагайте и още сега започнете да гледате на рожбата си като на уникална, неподражаема личност. Тя вече е индивидуалност! Запишете всичките й достойнства и се фокусирайте само върху тях!
Важно е да откриете индивидуалността на детето си. Това, което прави най-добре, от което се интересува най-много. Това е нещото, което трябва да развивате у него.
Ако имате две, три или дори повече деца, при никакви обстоятелства не ги сравнявайте! Така се появяват кавгите, ревността и нежеланието децата да се приемат взаимно.
Хвалете всяко дете за собствените му успехи, като по този начин събуждате в него желанието да стане по-добро и да постигне повече за себе си, а не за другите.
Може и трябва да сравнявате детето си със самото него. Посветете един ден на творчеството: рисувайте, строете кули и не спирайте да повтаряте, че се е справило добре и посочете какво може да направи по-добре следващия път.
Оценката на действията (не на детето!) винаги трябва да бъде положителна! Само тогава това ще му е от полза и ще предизвика у него желание за усъвършенстване и достигане на нови висоти.
Трябва да хвалите само за добре свършена работа. В противен случай детето ще спре да се опитва и да се стреми към още по-големи висоти.
И нещо много важно: когато започнете да сравнявате детето си, винаги казвайте думи като "отличник" или "умник"!/jenata.blitz.bg
