В народната култура има много поверия и суеверия, които се предават от поколение на поколение. Едно от най-разпространените е свързано с прага на входната врата.
"Не стой на прага", "Не предавай нищо през прага", "Не се здрависвай през прага"...
Откъде обаче са се появили тези поверия и струва ли си да им се доверяваме в наше време?
Защо не бива да се здрависвате през прага или да подавате неща?
Много от вас вероятно са чували фразите: "Не стой на прага" или "Не подавай нищо през прага".
В някои семейства и култури те са се превърнали в буквално в ритуални изрази, свързани с куп суеверия.
Но какво всъщност стои зад тази традиция? Отговорът се крие в древността.
За нашите предци къщата е била не само място за живеене, но и зона на безопасност, предпазваща от външния свят, включително и от невидими сили и заплахи. В този контекст прагът се е превърнал в символ на границата между света на живите и отвъдното, обитавано от зли духове и нечисти сили.
В някои култури е съществувала традиция прахта на починали роднини да се заравя под прага на къщата. Вярвало се е, че изгорялата пепел служи като защита, предпазвайки къщата от зли сили, болести и уроки.
В същото време се е вярвало, че тревогата за прахта или нарушаването на покоя може да доведе до беди и нещастия.
Забрани и поверия
Именно заради гореспоменатия ритуал са се появили и безброй строги забрани, свързани с прага:
Не може да се поздравява през прага
Вярвало се е, че преминавайки тази линия, може да се наруши покоя и да се привлече лош късмет.
Не може да се подават вещи през прага
Предполага се, че подадените през прага предмети могат да донесат нещастие, да отнемат късмета и богатство.
Не може да се стои на прага
Прагът е бил свещено място и всяко негово използване е нарушавало хармонията на къщата.
Не може да се мете боклук през прага
Боклукът, който излиза извън къщата, може да отнеме богатство и благополучието.
Защо с времето това е станало просто неприлично
С появата на християнството много стари традиции са забравени, а суеверията отслабват значително.
Традицията за заравяне на пепелта на починал под прага е в миналото, но страхът от нарушаване на това свещено място и всички поверя, свързани с него, остават живи в народната култура.
Днес възприемаме тези предупреждения по-скоро като следствие от дълбоката културна памет, отколкото като реални заплахи.
В съвременния свят забраната за общуване през прага може да се обясни и с нормите на учтивост. Това е просто неприлично.
Важен фактор е и необходимостта от уважение към пространството на личния живот. Често хората не искат да водят разговор на прага, защото това се смята за знак за неудобство и неуважение към госта. /jenata.blitz.bg
