Американският психолог Марк Травърс посочи две крайности в любовта и тяхното значение.
„Любовта се проявява в различни форми, дълбочина и интензивност. Някои хора губят ума си от влюбване, докато други се страхуват от любовта до степен на парализа.
- Първата крайност е така наречената любовна мания, когато чувствата завладяват и страхът от загуба на любим човек става обсесивен.
- Втората е филофобия - дълбок, често разрушителен страх от любовта, който пречи на човек да изгради истински взаимоотношения“, пише той в статията си за Forbes.
Според него и двете форми отразяват крайни точки от емоционалния спектър.
А ето какво казват те за вътрешната природа на човек:
Любовна мания
Човек става прекалено притежателен, изпитва емоционални колебания и постоянно се страхува да не бъде изоставен. Такива хора жадуват за потвърждение на своята важност, чувстват се несигурни, а емоциите им се колебаят от наслада до разрушителна ревност. Те обикновено осъзнават, че връзката е нестабилна, но продължават да се поддават на чувствата.
Филофобия
При някои дори мисълта за близка връзка предизвиква паническа реакция. Това е обратното на манията, когато, напротив, искате да избягате от емоционалната близост. Това е постоянен, ирационален страх от влюбване или от влизане в емоционални връзки.
Това не са просто съмнения, а силна тревожност, причинена от страха да бъдете уязвими, често коренящ се в детска травма, отхвърляне или изоставяне. Всъщност филофобията се превръща в защитен механизъм срещу възприеманата болка, но също така пречи на изграждането на здрави взаимоотношения.
„И двете форми на любов разкриват не толкова взаимоотношения с другите, колкото вътрешните ни конфликти. Любовната мания показва страха да бъдете изоставени, нуждата от признание и сигурност. Филофобията е друг вид уязвимост: страхът от загуба на контрол“, заявява психологът. / jenata.blitz.bg
