Съдбите на децата на големите политически лидери често приличат на древногръцка трагедия – величието на родителя се превръща в тежко бреме за наследниците. Историята на децата на Йосиф Сталин е ярко доказателство за това.
Йосиф Сталин е роден на 21 декември 1879 г. (по някои данни – през 1878 г.), което означава, че днес се навършват 146 години от рождението му. Макар и противоречива, фигурата му безспорно е изиграла ключова роля в развитието на държавата. Докато политическите му решения са добре познати от учебниците по история, личният му живот остава обвит в тайни.
Известно е, че Сталин има три официални деца, чиито съдби се развиват по драматично различен начин. Любимата дъщеря търси свобода на другия край на света, а синовете намират своите трагедии в плен, самота и забрава.
Яков Джугашвили – синът, когото бащата не прие
Яков, първородният син на Сталин, е роден през 1907 г. в грузинското село Баджи от първия му брак с Екатерина Сванидзе. След ранната смърт на майка си той израства при роднини и едва на 14-годишна възраст заминава за Москва, при баща си, който вече има ново семейство.
Отношенията между баща и син са студени и изпълнени с напрежение. Конфликтът достига своя връх, когато Яков, без одобрението на баща си за първия си брак, прави опит за самоубийство. Реакцията на Сталин е безпощадна:
„Нека живее където и с когото иска.“
Яков завършва техническо образование и става военен. В първите дни на Втората световна война заминава на фронта. През юли 1941 г. край Витебск попада в германски плен. Въпреки натиска и опитите да бъде използван за пропаганда, той отказва сътрудничество.
На 14 април 1943 г. Яков умира в концлагера „Заксенхаузен“. Според различни версии е загинал при опит за бягство или умишлено се е хвърлил върху електрифицираната ограда.
Василий Сталин – талант, погубен от привилегии и алкохол
Василий е роден през 1921 г. от втория брак на Сталин и дълго време е негов любимец. След смъртта на майка му през 1932 г. обаче бащата, погълнат от държавните дела, почти не присъства в живота на децата си.
Василий расте сред охрана и привилегии, което оформя труден и импулсивен характер. Талантлив летец, той прави бърза военна кариера и достига до генерал-лейтенант, ставайки командващ ВВС на Московския военен окръг.
Зад блясъка обаче стоят скандали, алкохол и безразсъдни постъпки. Макар Сталин да го наказва строго, често го закриля.
Всичко се променя след смъртта на баща му през 1953 г. Василий публично заявява, че Сталин е бил отровен, за което е арестуван и осъден на 8 години затвор за „антисъветска пропаганда“. След освобождаването си отново е арестуван и изпратен в заточение в Казан, вече с фамилията Джугашвили.
Той умира през 1962 г., едва на 40 години. Официалната причина – тежки последици от алкохолизъм.
Светлана Аллилуева – дъщерята, която избяга от сянката на баща си
Най-малкото дете на Сталин, Светлана, е родена през 1926 г. и е обект на безусловната му обич. Той я отглежда като истинска принцеса. Получава отлично образование, но мечтата ѝ да стане писателка е прекършена – баща ѝ настоява да следва история.
Личният ѝ живот, изпълнен с бурни връзки и няколко брака, е постоянен източник на напрежение между тях. След смъртта на Сталин тежестта на фамилията става непоносима.
През 1967 г., по време на престой в Индия, където носи праха на починалия си съпруг, Светлана иска политическо убежище в посолството на САЩ. Това предизвиква международен скандал.
На Запад тя публикува мемоарите си „Двадесет писма до един приятел“, които се превръщат в сензация. Въпреки това личното щастие ѝ убягва. Децата ѝ, останали в СССР, никога не ѝ прощават бягството.
Последните си години Светлана прекарва в дом за възрастни хора в САЩ под името Лана Питърс. Умира през 2011 г. – сама и далеч от родината си.
Наследници и спорни потомци
Освен официалните си деца, според някои източници Сталин е имал и извънбрачни синове – Александър Давидов и Константин Кузаков, чието родство остава недоказано. В семейството е отгледан и осиновеният син Артьом Сергеев, който прави военна кариера и живее дълъг живот.
