Преди 154 години, на 6 юни 1872 г., е родена принцеса Аликс от Хесен-Дармщат, която след приемането на православието става известна като Александра Фьодоровна. Нейната баба, британската кралица Виктория, с обич я наричала „Слънчице“, но за поданиците на Руската империя тя остава в историята като хладна, високомерна и властна жена, обвинявана за падението на монархията.
Още от детството си принцесата е преследвана от жестока съдба, губейки последователно брат си, сестра си, майка си и баща си. Тези трагедии я правят затворена и недружелюбна. На 12-годишна възраст тя се запознава с 16-годишния бъдещ престолонаследник Николай II.
Въпреки несъгласието на семействата им, любовта им се оказва непоколебима. Месец след смъртта на император Александър III, без да изчакат края на траура, двамата сключват брак. Тогава Александра изрича пророческите думи, че ще бъдат заедно дори и след смъртта.
Новата царица веднага предизвиква антипатия сред руското благородство. Заради вродената си срамежливост тя избягва публичния живот и се затваря в семейния кръг.
Раждането на четири дъщери една след друга засилва напрежението, тъй като обществото и династията настояват за мъжки наследник.
Когато най-накрая се ражда престолонаследникът Алексей, радостта е помрачена от страшна диагноза. Наследил от майка си неизлечимата болест хемофилия. Обзета от чувство за вина и отчаяние, Александра Фьодоровна се обръща към мистицизма.
След като първоначално попада на френски шарлатанин, по-късно тя намира утеха в лицето на Григорий Распутин, който единствен успява да облекчи страданията на момчето.
С течение на времето царицата започва все по-активно да се меси в управлението на страната, подтиквайки колебливия си съпруг към твърди авторитарни решения.
В обществото пък плъзват слухове за интимна връзка между нея и Распутин, които сериозно подкопават авторитета на короната, макар историците да не намират доказателства за подобно изневеритет.
Писмата между Николай и Александра свидетелстват за изключително силна и нежна взаимна любов през всичките 23 години от брака им.
Влиянието на Распутин над императрицата обаче се оказва пагубно – той започва да кадрува в правителството и да дава неуместни военни съвети по време на Първата световна война. Това ражда и фалшиви слухове, че родената в Германия царица е национален предател.
Под нейно въздействие през 1915 г. Николай II поема върховното командване на армията, което го превръща в пряк виновник за последвалите военни поражения в очите на народа.
След убийството на Распутин през 1916 г. кралската двойка губи моралната си опора и изпада в пълна апатия.
По-малко от година по-късно избухва Революцията от 1917 г., а в нощта на 17 юли 1918 г. Николай II, Александра Фьодоровна и петте им деца са екзекутирани от болшевиките в Екатеринбург.
