На 8 септември светът си спомни за кралица Елизабет II, отбелязвайки годишнината от нейната смърт.
Освен с безпрецедентно дългото си управление, нейният образ се свързва и с рядка за кралските особи история на семейна вярност. Бракът ѝ с принц Филип продължи 73 години – съюз, преминал през множество изпитания, които биха могли да разрушат всяка връзка.
Каква беше тайната на тяхното семейно щастие? Отговорът се крие в няколко прости, но мъдри правила.
Личното си остава лично
Основното правило на кралицата е било никога да не изнася семейните разногласия на показ и винаги да поддържа взаимно уважение. Съюзът им е бил изправен пред много трудности, включително постоянни слухове за изневерите на принц Филип. Таблоидите са писали за негови връзки с аристократки и посещения на скандални клубове. Въпреки огромния натиск от пресата, кралицата никога не е коментирала нито едно от тези твърдения, запазвайки достойнството на семейството.
Уважение и приемане, а не опити за промяна
След възкачването на Елизабет на престола, принц Филип се оказва в психологически трудна позиция – да подкрепя съпругата си, оставайки в нейната сянка. За енергичен мъж с военна кариера това е било сериозно предизвикателство. Умението на кралицата да не го потиска и да не му налага своята воля се оказва ключово. Тя никога не се е опитвала да го превърне в човек, какъвто той не е, давайки му свободата да запази собствения си характер. За Англия тя е била монарх, но в семейния живот той е оставал на първо място.
Собствени интереси и лично пространство
Въпреки че принц Филип винаги е придружавал кралицата на важни събития, всеки от тях е имал и свои лични увлечения. Той е бил запален спортист – занимавал се е с гребане, играл е поло и е обожавал конната езда. Нейната визитна картичка са били кучетата от породата корги. Различието в характерите и хобитата им е направило съюза им по-силен – всеки е имал свое собствено пространство и свои радости.
Силата на хумора
Всеизвестно е, че хуморът сближава хората, а принц Филип неведнъж е карал съпругата си да се смее. Той често се е шегувал с кралските церемонии, а тя е умеела да отговаря с ирония. Техните остроумни диалози са се превърнали в легенда в семейството и са показвали, че дори монарсите се нуждаят от хумор, за да не се потопят в строгия протокол.
Техният съюз е пример, че щастливият брак не се гради върху идеализиране, а се крепи на приемане, търпение и уважение. Връзката им е била баланс между желязната публична дисциплина и живото партньорство в личния живот.
