На 25 декември православните християни в почти 70 страни в света празнуват Коледа.
Според Евангелието Христос се ражда в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.
Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос.
Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.
Коледна обредност
Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември.
С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата". Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство.
С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване.
Коледуване
Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен.
Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги".
Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай.
Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.
Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро.
На 25 декември имен ден празнуват всички с имената: Божидар, Божидара, Божан, Божана, Божин, Божил, Емил, Емилия, Емануил, Емануела, Звезда, Звезделина, Звезделин, Звездан, Звездьо, Ицо, Кристиян, Кристиан, Криси, Хриси, Христа, Христина, Кристина, Кристиана, Младен, Младена, Радослав, Радослава, Радомир, Радомира, Радостин, Радостина, Радина, Райко, Радко, Христо, Християн, Христин, Христофор.
Празнична трапеза
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите дни са приготвени от свинско месо.
На празничната трапеза се слага пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка, свинско печено, кървавица, наденица, кюфтета, сланина, сарми, баница, пита, медени сладки.
На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.
Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
На Коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, които също са свързани с големия празник, а са и възпети в песните на коледарите.
Много от тях според старите традиции са с формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим.
Някои от тези важни за семейството фигури са очертани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, съобразно вкуса и въображението на стопанката.
Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка - символ на благоденствие и богатство.
Според най-старите традиции, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане "копринено", както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала.
И за да е вкусен празникът ви, от jenata.blitz.bg ви предлагаме три уникални рецепти за коледната трапеза. Попаднахме на тях в сайта receptite.com.
Празнична питка
Необходими продукти:
- 5 бр. яйца
- 1 с.л. сол
- 1 с.л. захар
- 1 с.л. оцет
- 1 с.л. олио
- 125 г масло
- 500 г кисело мляко
- 42 г мая
- 2 кг брашно
Начин на приготвяне:
Маята се разтваря в 50 мл хладка вода. Яйцата се разбиват, като се отделя единия жълтък за мазане на питката. Прибавят се сол, захар, оцет, киселото мляко и маята. Бърка се до получаване на хомогенна смес. Накрая се добавя брашно, докато се получи твърдо тесто.
Тестото трябва да се остави да втаса около 20-30 минути. След това се разделя на три равни части, разточват се под формата на кръг с дебелина 5-6 мм (като блатове за торта).
Първият блат се маже обилно с омекнало масло, отгоре се слага и втория, маже се с масло и се слага третия, но той не се маже. Така наредени се режат на четири равни парчета. Трите парчета се режат на по четири парчета, а четвъртото на пет. Общо трябва да се получат 17 парчета.
Получават се точно като парче торта. Всяко парче се навива от върха към широката част, като кифличка.
В по-дълбока тава, добре намазана с мазнина (масло за предпочитане), се нареждат парчетата прави, под формата на слънце с лъчи на по-голямо разстояние едно от друго. Петте по-малки парчета се слагат в края на тавата за попълване.
Питката се слага да втаса на топло. Когато стигне на 1-1.5 см под ръба на тавата, е готова за печене. Жълтъкът и се разбива с 1 с.л. олио и се маже питката преди печене.
Фурната трябва да е загрята предварително на 200-250 С, пече се около 30-40 минути. След като е готова, се завива с кърпа да изстине и се обръща.
Богата капама в зелев лист
- няколко по-големи листа от кисела зелка
- 250 г свинско месо
- 250 г телешко месо
- 4 бр. пилешки бутчета
- 250 г кайма
- 200-250 г кървавица (наденица, кренвирш)
- пушени гърди, сланина, бекон, пилешки дреболии, черен дроб, топено сирене, гъби - по желание
- 1 глава лук
- 2-3 скилидки чесън
- 4 с.л. ориз
- смлян черен пипер, червен пипер, кимион, чубрица
- 1 дафинов лист, 2 зърна бахар, съцветие сух копър
- 3-4 с.л. олио (мас)
- 1/2 ч.ч. вино
- зелев сок
- сол
Начин на приготвяне:
Месото се нарязва на хапки. Овкусява се с малко сол, черен и червен пипер, кимион, счукан чесън и чубрица. Престоява в хладилника поне половин час в покрит съд.
Каймата се размива с 1-2 с.л. вода (за да не стане след това на бучки) и се смесва със ситно нарязания лук и ориза. Съединяват се двете смеси, прибавят се дафиновият лист, бахарът, копърът, половината от виното и всичко се смесва хубаво, за да се разпределят равномерно съставките.
На дъното на намаслен по-дълбок съд (гювеч, тенджера от йенско стъкло, или друг подходящ съд) се слага лист от кисела зелка. По стените на съда се нареждат останалите листа, като леко се застъпват и краищата им остават да стърчат навън, за да може после да се използват за завиване на ястието.
Пълни се с приготвената смес от месата и каймата. Отгоре се нареждат кръгчета от кървавицата (наденицата). Завива се със зелевите листа, да стане като голяма сарма.
Смесва се зелев сок и вода (пробва се на вкус), добавя се останалото количество вино и се налива в съда, почти да покрие ястието. Отгоре се намазва с мазнината. Захлупва се с капак и се слага в студена фурна. След като заври, се пече на около 200 С.
При сервирането се обръща върху чиния (плато) и се реже като торта.
Ястието може да се приготви и в малки гювечета, за индивидуално сервиране.
Ароматна баклава
Необходими продукти:
- 2 пакета кори
- 4 бр. яйца
- 200 г орехови ядки
- 200 г брашно
- 800 г захар
- 1 ч.л. (5 г) бакпулвер
- 4 праха ванилия
- олио или масло
Начин на приготвяне:
Тавата, в която ще се реди баклавате, се намазва с олио (или масло) и започват да се редят корите от единия пакет, като всяка кора се ръси с олио (или масло).
След като свърши първият пакет с кори, се изсипва плънката, която е смес от разбитите яйца, смлените орехи, 200 г захар, брашното, в което е разбъркан бакпулвера и 2 праха ванилия. След това се реди вторият пакет кори, като отново всяка кора се ръси с олио (или масло).
Така направената баклава се пече в предварително загрята фурна на около 160-170 С градуса. След опичане се нарязва на парчета и залива със сироп приготвен от 600 г захар, 800 мл вода и 2 праха ванилия, като сиропът се вари до сгъстяване.
Спазва се правилото: гореща баклава - студен сироп или горещ сироп - студена баклава.
