На 1 май (понеделник) християнската църква почита юдейския пророк свети Йеремия, потомък на Левиевото коляно. Светецът бил известен с пророчествата си и 600 години преди раждането на Христос пръв проповядва неговото идване сред хората.

Всички полудяха по пилешките ми филенца, топят се в устата

Предсказал падането на Юдея под египетско и после под вавилонско робство, както и разпиляването на еврейския народ по света при Навуходоносор. Заради тези пророчество юдеите убивали светеца с камъни. „Книга на пророк Йеремия” с неговите проповеди и предсказания е включена в Стария завет.

На този ден българите трябва да спазват няколко традиции и да изпълнят обичаи, за да имат щастливи дни, лишени от проблеми и болести. В следващите редове ще ви запознаем с тях и ще ви разкрием как точно да изпълните важните повелия.

Българите наричат празника Еремия, Ирмия, Ирминден, Ирима. Характерен народен обичай за този ден е обредното гонене на змии, подобно на това на Си светци и Благовец. Оттук денят на св. Еремия е познат и като Зъмски (змийски) ден.

Пилешко с картофки - нереална вкусотия

От ранно утро стопанките обикалят из двора с огън в ръце и дрънкат с тенекии. Гонят змии и гущери с магически заклинания: „Еремия у поле, змия у море!” или „Бягайте, змии и гущери, че е заран Иримия и ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци”.

Жените не се решат, не шият и не плетат, не пипат конци и въжета, защото те наподобяват влечугите. На двора палят огньове и ги прескачат. Младите берат и ядат див чесън и тревата пулчец и вярват, че така няма да ги хапят змии, а ако ги ухапят, няма да е смъртоносно.

Друг обичай, характерен за празника, е ритуалната направа на подници – глинени съдове за печене на хляб. Според народа ни, те имали магическа сила и прогонвали зли демонични същества – змейове и хали, причинители на гръмотевиците и светкавиците.

Сутринта на празника моми и жени отиват с песни да изкопаят глина и хума. След като я донесат в селото, започват да я тъпчат с боси крака. Всяка жена гледа поне малко да се изцапа с тази смес, като се вярва, че така се предпазва от ухапване от отровна змия.

Глината смесват с плява, кълчища и козина и после я отнасят на баш майсторката възрастна жена, която изработва съдовете. Броят на подниците варира според числеността на семейството, но задължително е нечетен.

В обреда не могат да участват жени, които имат наскоро починали близки, защото се вярва, че подниците няма да а здрави, а на душите на мъртвите ще им бъде „тежко” на оня сват. Обредът завършва с женска трапеза.

Св. Йеремия се почита и като повелител на градушката и затова през деня му стопаните не работят в полето, че да не се ядоса светецът и да изсипе ледени зърна, които носи в пояса си. В южните български краища жените, които скоро са родили, почитат светеца, за да не ерменясват те и децата им.

В народните представи ерменките са зли женски демони, които отнемали млякото на родилките. За да ги прогонят, бабите берат ерминска лепка и с еня баят на майките и бебетата им. Тази билка момите тайно пускат в храната на избрания момък и така правят магия за любов.

Рано сутринта на Свети Йеремия жените се търкалят по росните ливади, за да бъдат здрави.

Именици са Ерменко, Ермена

На 1 май отбелязваме и Деня на труда и международната работническа солидарност. Денят се отбелязва от 1890 г. с резолюция, приета на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, Франция (14-21 юли 1889 г.). Това сочи справка на "Справочна информация" на БТА.

На 1 май в много държави по света се припомнят постиженията на организираното работническо движение. Тази дата се свързва с началото на голяма стачна вълна през 1886 г. в САЩ с искане за осемчасов работен ден, в която се включват над 300 000 работници.

Правото на труд е основно човешко право, признато от ООН с Всеобщата декларация за правата на човека. На този ден си припомняме и правата за равно възнаграждение за равен труд, справедливо възнаграждение, съответстващо на човешкото достойнство, на здравословни и безопасни условия на труд, на почивка и периодичен платен отпуск, както и на синдикална защита.

В България първият опит да бъде отбелязан Денят на труда е през 1890 г. по инициатива на Типографското дружество. Първите масови манифестации са през 1893 г. в София, Пловдив и Видин.

За първи път празникът на труда и на международната работническа солидарност е обявен за официален празник у нас през 1939 г., а от 1945 г. се чества всяка година. С Кодекса на труд (КТ), приет на 21 март 1986 г., 1 май е обявен за официален празник в България, като се е отбелязвал на 1 и 2 май. С изменение в КТ, прието на 30 март 1990 г., Денят на труда и на международната работническа солидарност се отбелязва само на 1 май.

По традиция всяка година на 1 май синдикатите у нас организират празнични шествия, концерти и информационни кампании. Тази година КНСБ ще отбележи празника с премиера на документален филм за историята на синдикалното движение в България, създаден от Института за социални и синдикални изследвания на конфедерацията.

През 2020 г. и 2021г. Денят на труда у нас беше различният 1 май - без профсъюзни шествия и митинги заради COVID-19.