Когато човек погледне снимките на Мери Ан Беван от годините, в които е участвала във фрийк шоу програми, е трудно да повярва, че някога е била красива млада медицинска сестра от Лондон с напълно обикновени мечти.
Между двете лица на един и същи живот стоят тежка болест, смъртта на единствения човек, който истински я е обичал, и избор без изход.
Бедност, тежък труд и мечта за семейство
През 1874 година в източната част на Лондон се ражда Мери Уебстър. Семейството е многодетно и бедно – осем деца, постоянна липса на пари и ежедневна борба за оцеляване. Още като тийнейджърка тя започва работа в болница и с години се труди неуморно.
С времето израства като красива и спокойна млада жена с една проста мечта – да има семейство.
Когато е на 29 години, в живота ѝ се появява Томас Беван – скромен и надежден мъж, който работел като декоратор и цветар. Двамата се женят, а следващите години се оказват най-щастливият период в живота ѝ.
Когато тялото започва да се променя
Скоро след сватбата започват първите симптоми – силни главоболия, болки в ставите и мускулите. Мери не им обръща внимание. Пари за лекар нямало, а и трябвало да гледа дома и децата.
Постепенно промените стават видими. Лицето ѝ започва да загрубява, долната челюст се издава напред, носът и ушите се уголемяват, а черепът се деформира.
След това се променя и тялото – раменете се разширяват, ръцете и краката нарастват. Жената, която някога съпругът ѝ избрал сред всички останали, вече трудно приличала на себе си.
Загубата, която променя всичко
През 1914 година Томас умира. До последно остава до нея и никога не я изоставя. След смъртта му Мери остава сама с четири деца, без пари и с болест, която продължава да я променя.
Тогава най-сетне чува диагнозата – акромегалия. Това е рядко заболяване на хипофизата, при което организмът произвежда прекалено много хормон на растежа. Костите продължават да растат – лицето, ръцете, краката и черепът.
По онова време лечение не съществувало.
Конкурсът, който спасява децата ѝ
Мери търси всякаква работа, но хората се страхували от външността ѝ. Излизанията навън се превръщали в унижение – хора я сочели с пръст, деца викали след нея.
Когато научава за конкурс в Лондон за „най-грозната жена“, тя решава да участва. Причината била проста – наградата била пари, а децата ѝ гладували.
Мери печели.
Историята ѝ попада във вестниците, а след това започват предложения за платени участия. Хората плащали, за да я гледат, а тя приемала унижението, за да нахрани децата си.
Животът в Кони Айлънд
През 1920 година американският шоумен Сам Гъмпец ѝ предлага договор за участие във фрийк шоу на Кони Айлънд. Тя приема и заминава за Съединени американски щати заедно с децата си.
Ролята ѝ била проста – да излезе на сцената и да стои, докато публиката я гледа. Нарочно я обличали в нелепи женски дрехи, за да засилят ефекта.
Но на една снимка от този период Мери стои с четирите си деца – добре облечени, нахранени и поддържани. А тя гледа спокойно в камерата.
Тъжният край
До края на живота си Мери тъгувала за Лондон – града, в който някога била просто млада сестра с обикновени мечти.
Мери Ан Беван умира през 1933 година на 59-годишна възраст от усложнения, причинени от акромегалията. За човек с такава диагноза по онова време това се смятало за дълъг живот.
