Безспорно времето на т. нар. „соц“ предизвиква доста разнопосочни мнения и чувства. Но все пак всички обичат да говорят и четат за отминалите времена.
С настъпване на зимата от jenata.blitz.bg ще поговорим за един доста интересен момент, за който едва ли много от нас са се замисляли. А именно – как оцелявахме в онези истински студени и снежни зими, не ни бе студено въпреки многото време, което прекарвахме навън в снежни игри.
Сигурно помните, че всяко семейство имаше шкаф или пък цял гардероб, в който се съхраняваха дрехите за студения сезон. Артикулите нямаха много общо с модата, но осигуряваха отлична защита от замръзване.
Нашите майки и баби са били големи изобретатели и занаятчии, когато става въпрос за детски гардероб. Ето как става сега: дете има нужда от шапка или пуловер - родителите отиват до магазина. А преди мама и/или баба вадеше прежда (или стар пуловер) и игли за плетене и плетеше нещо ново за детето си.
Всеки, който е израснал по време на соца, знае, че асортиментът в магазините беше оскъден и монотонен. Добрите неща се смятаха за дефицитни. Малцина бяха тези, които имаха „модерни“ дрехи, донесени от чужбина или купени от корекома.
„Но това беше рядкост, а аз исках детето винаги да е добре облечено и да няма нужда от нищо. Добре е през лятото, когато можете да ушиете памучна рокля за дъщеря си или памучни шорти за сина си, но с какво да облечете детето си, когато навън е мразовито?“ – това измъчваше много родители по времето на соца.
През 50-80-те години нямаше разнообразие в облеклото: всеки носеше това, което се продаваше в магазините, или това, което можеше да си ушие. Сега е интересно да гледате стари снимки: разпознавате дрехите, всички са имали един и същ тип тоалети, сега изглеждат смешни и нелепи, но тогава всички са ги носели по този начин.
Палто от нискокачествена материя
За по-малките продаваха палта от твърда и нискокачествена материя, а за по-големите вълнени палта с топла карирана подплата и черна кожена яка, която драскаше врата. Тъканта беше с тъпи цветове, но, както се казва, не трябваше да се събаря - палтото се предаваше на по-малките братя и сестри.
Детските кожени палта от мутон (мутон е порода овца) беше толкова плътно, че можеха да „седи изправено“ на пода само. Децата в тези тежки кожени палта бяха смешни и тромави, но не замръзнаха.
С течение на времето леката промишленост започна да произвежда детски кожени палта от синтетична кожа. Понякога структурата на влакната беше фантастична; хората ги наричаха „рибешки кожени палта“. Връхните дрехи винаги се взимаха за „години напред“, за да може детето да го носи по-дълго време и заради това често пъти две- и тригодишните деца бяха буквално покрити от главата до петите в дреха.
Стилът на коженото палто беше свободен и за да не духа бебето отдолу, беше препасан с каишка. Те носеха кожено палто няколко сезона - когато облеклото стана късо, можеше да се удължи, като се пришие лента от изкуствена кожа към дъното. В началото на 80-те години се появяват водоустойчиви гащеризони за бебета.
Ще сложа всичко топло наведнъж
За да не мръзнат децата навън, родителите използваха още един стар трик – наслагването на слоеве. Детето го завиха като зелка, слагаха му всичко топло наведнъж.
Материалите за шиене на детски дрехи най-често бяха естествени, с добро качество, но не се отличаваха нито с красота, нито с удобство. Например, с настъпването на извън сезона, децата (както момчета, така и момичета) бяха облечени в памучни чорапогащи. Те се затопляха и бяха приятни за тялото, но не държаха добре формата си, разтягаха се и се събираха на коленете… а за сърбежа да не говорим!
Преди да излязат на разходка, момичетата носеха вълнени клинове върху чорапогащниците си (до 70-те години тази функция се изпълняваше от панталони). Най-често индустрията произвежда този артикул в „стандартни“ цветове - синьо, зелено и сиво. Когато момичетата пораснаха, те преминаха към чорапи със същото качество като чорапогащниците.
Те не се задържаха на краката си, така че трябваше да се задържат със специален колан с щипки, а в по-древни времена с прости еластични ленти. През зимата беше хладно в чорапи, дори и памучни, и момичетата се „топлеха“ с панталони. Момчетата носеха вълнени панталони или панталони от топъл вълнен плат през зимата.
Стилът на баба
В универсалния магазин можеха да се купят пуловери и плетени жилетки. Но никой не отказа ръчно изработена вещ - нещо, изплетено от любима баба или майка. Идеи за шиене и плетене, както и модели, са взети от женски списания, които бяха много популярни по времето на соца, тъй като там имаше доста интересни кройки.
Най-талантливите майсторки изплетоха рокли, поли и жилетки. Шапки, шалове, ръкавици и чорапи - всяко дете имаше такъв ръчно изработен плетен комплект.
В извън сезона момчетата носеха ръчно изплетени шапки. Те често прикрепяха брошката на баба си към плетените си барети или мохерени шапки, казвайки, че е красива и няма да се изплъзне в очите ви.
При силни студове на детето дадоха не една, а две шапки - тънка плетена и кожена. Не питайте защо… никой не знае! Ако не всички майки, то повечето направиха това, де.
В соц времето шапките са правени за деца от мутон и заек, а по-рядко от изкуствена кожа. Кройката беше същата – като каска, но с връзки под брадичката. Момичешката версия на украсата включваше помпони и цветни струни.
По-големите ученици носеха ушанки от изкуствена кожа, те също бяха украсени със звезда, очевидно по идеологически причини. Шапките бяха топли, но неудобни; нахлузваха се върху очите, извиваха се, откривайки или врата, или ухото.
Пухен шал
Но и в този случай родителите имаха предпазна мрежа - голям пухен шал. Покриваше главата на бебето, увиваше се около гърдите и се завързваше отзад. В тази униформа бебето приличаше повече на тумбе и му беше трудно да се движи. Но от друга страна, никакъв студ не можеше да го „достигне“.
Но големият шал помагаше на всяко дете да покрие носа си, за да го предпази от мразовития въздух. А освен това родителите имаха и една неочаквано полезна функция на шала – той бе толкова дълъг, че спокойно с него можеха да изтеглят/вдигнат детето, ако случайно се е подхлъзнало и паднало на земята.
Между другото, заедно с шапка и шал, всяко дете носеше и ръкавици на връв – двете ръкавички бяха съединени и често тази връзка минаваше през врата ни – така родителите имаха надежда, че няма да ги загубим.
За мразовито време и възрастни, и деца имаха свои чифт филцови ботуши. Не можете да си представите по-добри обувки за сняг.
И ако в двора имаше киша, тогава те сложиха галоши на филцовите си ботуши.
Градовете постепенно изоставиха традиционните обувки и преминаха към ботуши. Но и тук имаше важрн нюанс - чорапи. Тоест, чорапогащите бяха изолирани с вълнени чорапи, обувките бяха закупени с размер по-голям от необходимото….
Ех, какви времена бяха! А вие какво мислите за тях и зимното облекло едно време? Споделете с нас в коментарите! / jenata.blitz.bg
