Препаратът „Оземпик“, използван основно за лечение на диабет тип 2 и затлъстяване, може да се окаже ключов в борбата с болестта на Алцхаймер и други тежки мозъчни заболявания.
Това показва обзорен научен труд на изследователи от Карловия университет в Прага, публикуван в престижното списание Frontiers in Neuroendocrinology.
Как действа Озепик отвъд отслабването
Активната съставка – семаглутид (агонист на GLP-1 рецепторите), имитира действието на естествения хормон GLP-1, който регулира нивата на глюкоза. Новите изследвания показват, че той:
-
активира митохондриите – „енергийните станции“ на клетките;
-
намалява възпалението и оксидативния стрес в мозъка;
-
може да възстановява увредени мозъчни клетки и да забавя невродегенеративни процеси.
Учените смятат, че семаглутид може да бъде използван като средство за профилактика и лечение на деменция, болестите на Паркинсон, Хънтингтън и амиотрофична латерална склероза (БАС).
Научни доказателства
Анализ от 2024 г. показва, че приемът на семаглутид намалява риска от развитие на болестта на Алцхаймер с 40–70% при пациенти с диабет. Ефектът вероятно се дължи не само на отслабването и пониженото възпаление, но и на пряко въздействие върху мозъчните клетки.
Други ползи, които се изследват
-
Защита на черния дроб от токсичния ефект на алкохола – установено в експерименти с мишки.
-
Профилактика на инсулт – пациенти, приемащи агонисти на GLP-1, по-рядко получават мозъчни кръвоизливи.
Важни предупреждения
Въпреки обещаващите резултати, лекарствата като „Оземпик“ имат сериозни странични ефекти и се предписват само след лекарска консултация. Най-честите рискове са:
-
парализа на стомаха;
-
чревна непроходимост;
-
силно гадене и повръщане;
-
сърдечносъдови усложнения и тромбози;
-
съобщения за загуба на слух, зрение и косопад.
Заключение
„Оземпик“ вече не се разглежда само като средство за отслабване. Учени виждат в него потенциален пробив в лечението на невродегенеративни заболявания – най-голямото предизвикателство пред съвременната медицина. Но ползите трябва да бъдат внимателно балансирани с рисковете, тъй като дългосрочното въздействие все още не е напълно изяснено.
