В продължение на векове в Япония черните зъби не били знак за лоша хигиена, а символ на красота, вярност и висок обществен статус.
Традицията, известна като охагуро, днес изглежда шокираща за съвременния човек, но някога била част от ежедневието на милиони японки.
Защо японските жени боядисвали зъбите си в черно?
Обичаят възниква още през периода Кофун (III-VI век), а първоначално бил привилегия на аристокрацията. С времето се разпространява сред различните обществени слоеве и се превръща в символ на зрелост и семейна вярност.
След сключване на брак много жени започвали да оцветяват зъбите си, за да покажат новия си социален статус. В определени периоди от историята на Япония омъжената жена без черни зъби била истинска рядкост.
От какво се правела черната боя?
Процедурата не била толкова примитивна, колкото изглежда. Използвала се специална течност, получена от ръждясало желязо, вода и саке, към която се добавяли растителни вещества, богати на танини. Така се получавала гъста черна смес, с която зъбите трябвало да се боядисват редовно.
Любопитното е, че според съвременни изследвания този слой е можел частично да предпазва емайла и да намалява риска от кариеси.
Защо черните зъби се смятали за красиви?
Докато днес снежнобялата усмивка се приема за еталон за красота, в стара Япония идеалът бил различен. Бялото лице, яркочервените устни и наситено черните зъби създавали силен контраст, който се възприемал като изключително привлекателен.
Черните зъби показвали също, че жената е зряла, омъжена и принадлежи към определена социална прослойка.
Не само жените следвали тази традиция
Макар охагуро да се свързва предимно с японките, през различни исторически периоди и мъжете оцветявали зъбите си. Самураите например понякога преминавали през този ритуал при навлизането си в зряла възраст.
По-късно обичаят останал най-вече сред жените, а най-дълго се запазил при гейшите и представителките на старите аристократични семейства.
Легендата за жената без лице
С черните зъби е свързан и един от най-известните японски призраци – Охагуро-беттари. Според легендата красива жена в кимоно се появявала по нощните улици, но когато откриела лицето си, се оказвало, че няма очи и нос, а единственото, което се виждало, била огромна усмивка с въгленочерни зъби.
Как традицията изчезва?
През втората половина на XIX век Япония започва да възприема западните стандарти за красота. По време на реформите от епохата Мейджи властите насърчават европейския стил на обличане и външен вид, а охагуро постепенно изчезва.
До началото на XX век боядисването на зъбите вече почти не се практикува. Днес тази необичайна традиция може да бъде видяна единствено по исторически фестивали, театрални представления и възстановки на древни японски обичаи.
Интересен факт е, че подобна мода е съществувала не само в Япония. Черненето на зъбите се е практикувало и във Виетнам, Тайланд, Филипините и дори в Русия, където през XVII век богатите жени понякога умишлено потъмнявали зъбите си, защото това се смятало за признак на заможност.
Така странната традиция на охагуро напомня, че представите за красота могат да бъдат напълно различни в зависимост от времето и културата.
