Преди десет години светът затаи дъх пред съдбата на едно дете, родено без очи, с отворена кухина вместо нос и без горна челюст.
Кадрите с плачещата майка и бебето, което не може да се радва на живота, а познава само болка, останаха дълбоко врязани в паметта на многузина.
Днес обаче, благодарение на човешката добрина, събрани дарения и смелостта на екип от хирурзи, животът на Яхия Ел Джабали е неузнаваем.
Историята на момчето от малко селце, на шест часа път от Казабланка, става известна през 2014 г. Тогава бащата на негов приятел публикува отчаян апел във Facebook, търсейки медицински експерти, които да се нагърбят с невъзможната на пръв поглед операция.
Зовът за помощ е прочетен от Фатима Барака – жена, родом от същия регион, но живееща в Австралия. Тя си поставя за мисия да намери хирург, който да преобрази лицето на Яхия, и успява. На нейния призив откликва д-р Тони Холмс, реконструктивен хирург от Мелбърн, който приема 3-годишното тогава момче в своята клиника.
„Смятам, че всеки има право да изглежда човешки, а това дете не изглеждаше така“, казва тогава лекарят.
Операцията, планирана да продължи осем часа, се проточва цели 18. По време на интервенцията през декември 2014 г. хирурзите свързват костите на черепа на Яхия и му оформят нос от собствената му кожа. Момчето губи почти половината от кръвта в тялото си, докато лекарите meticulозно отделят мозъчната обвивка от черепа. Хирургическият екип работи на смени, без да вземе и стотинка, а скъпата процедура е финансирана изцяло от дарения.
След интервенцията, която напълно променя лицето му, Яхия получава шанс за нормален живот. Малкият герой се научава да ходи, а състоянието му се подобрява с всеки изминал ден. Първите думи, които прошепва на лекарите, са „благодаря“ – изречение, по-ценно от всички пари на света.
Причината за тежките деформации на Яхия са усложнения в утробата, които попречват на костите на лицето му да се съединят. В родното му село животът е бил кошмар. Родителите му го криели от хорските погледи, страхувайки се, че видът му ще ужаси местната общност. Заради липсата на горна челюст, той не можел да говори, а само издавал болезнени звуци.
„Огромна радост! Огромна емоция е да видя сина си в такова състояние“, споделя баща му Мустафа след операцията.
Днес Яхия е на 13 години. Живее със семейството си в Мароко, прекарва време с по-малката си сестра Амал и обикновено носи очила. Предстоят му нови операции за поставяне на протетични очи и допълнителни реконструкции, които да са в синхрон с неговия растеж. Историята му остава вдъхновяващ пример за силата на човешкия дух и добротата, която може да промени съдби.
